Protest Poetry #4: “Come see our plight”

Bilingual poetry in support of the protests in Bulgaria. English version from Anthology of Bulgarian Poetry (translated by Peter Tempest)

Come see our plight

I hear one cry of deep despair
In cottage, tavern – everywhere.
Each peasant home a pitiful sight
That mind and soul can hardly bear!
“Come see our plight!”

An earthen floor! Smoke, soot and fumes,
Foul prison air. And in the gloom
Lie ragged folk. Man, beast alike
Share one stale dunghill of a room.
“Come see our plight!”

Grim poverty! Woe! Blunted souls,
Young women – haggard, children – old;
Some rye dough by the fireside
Is warming up for hungry throats.
“Come see our plight!”

Neglect and misery! Dire need
Strips life of joy! Manure and weeds
In tiny courtyard spread their blight.
Here death roams free and sickness breeds!
“Come see our plight!”

Unending toil and endless sweat
Do not relieve distress and debt.
No smile or song such wrongs invite.
Here Want is an eternal guest.
“Come see our plight!”

Will, soul are broken by the yoke
Of Need, by darkness life is choked:
Beneath poor roofs no ray of light!
As low as beast sink human folk.
“Come see our plight!”

“Come see our plight!” they beg and groan.
“Wise lords, so fat upon us grown…
Leave your loud markets for a while
Where for rich fees fair words you drone –
Come see our plight!

“You sated, famous men who spend
Your lives in ease, look through our fence
Of rotting wattles. At the sight
Maybe your hair will stand on end!
Come see our plight!

“Then by the people’s fate disturbed,
May your remorse and shame be stirred
And sudden pain your heart excite.
You’ve loved us long enough in words –
Come see our plight!”

Ivan Vazov

Елате ни вижте

Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя,
по кръчми, по хижи – ума ми размътя.
Отбивам се в селското бедно жилище:
картина плачевна душа ми покъртя!
“Елате ни вижте”

Под – гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,
тъмничен въздух; в полумрак потопени
човеци и дрипи… На също гноише
лежи скот и стопан, духовно сближени.
“Елате ни вижте”

Зла бедност! Неволя! Души затъпели,
набърчени булки, деца застарели;
Къс ръжено тесто в пушливо огнище
загрява се там за гърла изгладнели.
“Елате ни вижте”

Тегло, запустенье!… Дълбока неволя
живота от радост, от всичко оголя!
Тор мръсен смърди сред трънливо дворище.
И болести, смърт тук боравят на воля…
“Елате ни вижте”

И вечно труд тежък и пот непрестанни –
и пак оскудия и дни окаянни.
Зло входа за смях и за песни заприщи!
Тук бедност вековна е гост постоянни.
“Елате ни вижте”

И чупи се воля и дух под хомота
на нужди, в дълбока нощ гасне живота:
ни луч от съзнанье под покрива нищи!
Човекът словесни паднал е до скота.
“Елате ни вижте”

“Елате ни вижте!” – той моли и стене, –
вий, мъдри велможи, от нази гоени…
На миг напуснете там вашто тържище
на шум и на фрази, богато платени –
“Елате ни вижте”

Вий, дето в покой и в палати стоите,
към нас приближете – вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище
и може би вам ще настръхнат космите!
“Елате ни вижте”

Тогаз за народа се бихте смислили
и срам, угризение бихте сетили.
И вашето сърце със болка заби ще.
О, доста на думи сте нази любили –
“Елате ни вижте!”

Иван Вазов

—

N.B. To my language-learning readers, the original Bulgarian text is archaic and should not be used in parallel text studies.