Pinocchio (Intermediate Bulgarian Text)

The following is a retelling of the story of Pinocchio by Carlo Collodi.

Имало едно време в Италия майстор дърводелец на име Джепето. Той си нямал деца и дълго търсел говорещо дърво, от което да си измайстори кукла за свой син. Най-сетне в един мразовит ден той открил вълшебното дърво и започнал да дяла от цепеницата човече.

И какво мислите се случило?

Издялал Джепето главата на човечето и като издълбал очите, то го погледнало насмешливо. Оформил устата, а тя, вместо да каже “Скъпи татко”, му се изплезила. Сглобил Джепето ръцете на куклата, а те го пернали по челото. Сглобил и краката – ритнали го. Ядосал се тогава дърводелецът:

– Това човече е голям немирник. За назидание ще го нарека на името на стария просяк от парка Пинокио!

Още от първия ден Пинокио се отдал на пакости. Първо избягал от баща си, сетне го гонил един войник, вечерта му излели леген с вода на главата и човечето, за да не се простуди, решило да се стопли и мушнало краката си право в печката. Но нали било от дърво направено, запалили се и ходилата му изгорели. Видял го татко Джепето, заковал му нови ходила, и строго казал:

– Щом си толкова непослушен, още от днес тръгваш на училище!

– Но, татко – заупорствал Пинокио, – аз дори нямам буквар.

Тогава Джепето продал единственото си палто, купил буквар и го подарил на сина си. Пинокио го съжалил, целунал го и извикал:

– Татко Джепето, аз ще бъда добър син! Днес в училището веднага ще се науча да чета, утре ще знам да пиша, вдругиден ще мога да смятам, а на четвъртия ден ще бъда вече голям!

Но още било рано Пинокио да стане истински добър син. Като излязъл на улицата, привлякла го тълпата пред кукления театър и той без никакви угризения продал буквара си, купил билет и се шмугнал в залата.

В театъра дървените кукли артисти веднага го познали. Прекъснали спектакъла, заразмахали ръце и закрещели:

– Братко! Скъпи братко! Пинокио!

Прегърнали се всички на сцената, забърборили засмени и отказали да продължат пиесата. Ала не така мислела публиката – тя засвирила ядно с уста…

Стопанинът на театъра – Огнегълтача – имал огромен корем, дълга брада и размахвал камшик от змии и лисичи опашки. Тъкмо се канел Огнегълтача да вечеря, когато чул дюдюкането на публиката. Излязъл на сцената, разбрал какво става и побеснял.

– Ах, ти пакостника! – крещял той, стискайки в шепата си Пинокио. – Сега ще те хвърля в камината!

– Моля те, Огнегълтачо! – викнал на свой ред Пинокио. – Аз съм син на татко Джепето и той много ще тъгува за мен.

– Джепето ли ти е баща? – спрял се и утихнал Огнегълтача. Помислил и отсякъл: – Преди много години твоят татко ми скова без пари сцената за кукления театър, затова ти прощавам. Но вместо теб ще изгоря друга кукла…Хванете Арлекин!

Но не било съдено и на Арлекин да изгори. Огнегълтача бил грозен на вид, ала с добра душа. Отстъпил пред горещите молби на Пинокио да пожали брат му Арлекин. Дори на сбогуване запитал:

– А каква е сегашната професия на твоя татко Джепето?

– Бедняк! – скромно отвърнал Пинокио.

– Аха! – спрял го Огнегълтача, извадил пет златни монети и му ги дал: – Занеси ги на баща си и му поднеси моите огнегълтачески почитания…

Заради точно тези златни монети Пинокио едва не загинал…Нали не познавал още града, залутал се и попаднал в покрайнините. И там на пътя му се изпречили една лисица с патерица и един сляп котарак. Похвалил се наивният Пинокио с парите си, при вида на които “слепецът” котак опулил алчно очи, а “сакатата” лисица така подскочила, та чак захвърлила патерицата.

– Искаш ли, приятелю Пинокио – рекла угоднически лисицата, – да увеличиш тези пет пари на хиляда и пет!

– Чудесно! – зарадвало се дървеното човече. – Така ще купя не само ново палто на татко Джепето, но и цяла къща ще му подаря!

Ала жестоко се излъгал в тезо свои мними приятели Пинокио. Те го примамили в една странноприемница, обрали парите му и го обесили на едно дърво.

Два дни висяло на плачеща върба човечето. На третия ден го видяла добрата Фея със сините коси. Феята не само го спасила, но и цяла седмица го лекувала и стояла край леглото му. А нашият Пинокио тъй я обикнал, че я нарекъл своя майка.

– А кой е баща ти? – полюбопитствала веднъж Феята.

– Аз нямам баща! – излъгал той.

От лъжата носът му израсъл цял метър!

Феята го попитала и други неща. Пинокио съвсем се заплел в лъжите си, а носът му растял и растял. Феята първо го нахокала за лъжите. Сетне майчински му простила и извикала цяло лято кълвачи, та да скъсят дървения нос на непослушното момче.

Но само с носа си да бе пострадал Пинокио прес едногодишните си странствания! Веднъж му израсли магарешки уши, а до вечерта се превърнал в цяло магаре. Това се случило, понеже Пинокио не издържал пред лудориите. Феята го пратила на училище. Той искрено се старал, станал отличен ученик, но се сприятелявал все с двойкаджиите. И един от тях, наричали го Фитилчо, го придумал да отидат в Страната на забавленията, където няма училище, а само игри, игри, игри.

Не се колебал лмого Пинокио и както преди продал набързо буквара си, така и сега бързо изоставил доброто си учене. Отишли в Страната на забавленията и подир месец игри и само игри се превърнали в магаренца…Сигурно се чудите защо? Защото хората, които като деца не учат, а само играят, като пораснат, стават магарета!

Откакто изчезнал синът му, Джепето все страдал и накрая решил да го дири по суша и море. Наел лодка и в една буря изчезнал безследно.

Магаренцето Пинокио в това време попаднало на някакъв селяк, който искал да одере кожата му за тъпан, та затова измислил пътво да го спусне с въже в морето и да го удави.

Но старото въже се скъсало, акула нагълтала магарето, а после изплюла Пинокио и така той се измъкнал от магарешката участ.

Докато плувал обаче към брега, пред очите му изникнал един остров. Насочило се радостно човечето към острова, но той изведнъж разтворил огромна уста с бляскави зъби и налапал ужасения Пинокио заедно с два случайно минаващи ветрохода.

Този мним остров бил кръвожаден кит.

Слава Богу – във всяко нещастие има малко щастие! Защото в търбуха на кита Пинокио открил баща си Джепето жив, невредим. Една нощ те издебнали хъркащия с отворена уста кит, плъзнали се по езика му и щастливо отплавали за дома.

Заживели отново заедно.

Пинокио се върнал към учението. В края на годината взел с отличен всичките си изпити. Татко Джепето му купил торта, макар за това да продал всичките си инструменти.

През нощта в съна на Пинокио се явила Феята със сините коси и му прошепнала:

– Скъпи ми Пинокио, с обичта към баща си и с доброто си учене ти заслужи да станеш истинско момче. Да си кукла, е вече под способностите ти.

И наистина! Когато на сутринта скокнал и се погледнал в огледалото, оттам го гледали умните очи на стройно, красиво, високочело и истински, ама истински живо момче!