“The Errors of Santa Claus” – Parallel Text

Due to a serious lack of parallel English-Bulgarian text for learners, I have decided to experiment with posting professional Bulgarian translations of English-language material and aligning the source and translated text for the benefit of learners of Bulgarian. What follows is the beginning of a short story by Stephen Leacock.

* To improve parallelization, small alterations have been made to the original text in English. It is not to be used as a definitive copy of the original Leacock story.

The English text has been assessed using the Fleisch Reading Ease index to be at 89 (high), clocking in at a Fleisch-Kinkaid Grade Level 2.69, with a Gunning Fog index of 4.40. You can download a printable side-by-side PDF here.

Грешките на Дядо Коледа
(Първа част – български)

Беше Бъдни вечер.

Семейство Браун, които живееха в съседната къща, вечеряха със семейство Джоунс.

Браун и Джоунс останаха на масата с бутилка вино и орехи. Останалите се бяха качили на горния етаж.

– Какво ще подариш на сина си за Коледа? – попита Браун.

– Влакче – отвърна Джоунс. – Нов модел, автоматичен.

– Я да го видим – рече Браун.

Джоунс извади голям пакет от бюфета и започна да го развива.

– Хитро измислено, нали? – каза той. – Върви по собствени релси. Защо ли хлапетата толкова много обичат да си играят с влакчета?

– Наистина – съгласи се Браун. – А как се монтират релсите?

– Ей сега ще ти покажа – отговори Джоунс. – Само ми помогни да разчистим масата и да навием покривката. Ето, гледай! Слагаш релсите така, после свързваш краищата им, тъй че…- А, да, разбирам. Да се получи наклон, нали? Точно такава играчка ще се хареса на едно дете! Не е ли така? Аз пък взех на Уили едно самолетче.

– Зная ги, страшни са! Подарих на Едуин същото такова за рождения му ден, затова сега реших да му взема влакче. Казах му, че този път Дядо Коледа ще му донесе нещо наистина ново. Едуин, разбира се, напълно сериозно вярва в Дядо Коледа. Хей, виж локомотивчето! В пещта му е скрита пружина.

– Я го навий! – с голям интерес предложи Браун. – Да го видим как върви.

– Готово! – съгласи се Джоунс. – Само нареди две-три чинии или нещо такова, да подпрем релсите открая. Ето, чуй го как бръмчи, преди да тръгне! Страшна игра за едно хлапе, а?

– Страшна! – потвърди Браун. – Я виж тоя конец. Дръпнеш го и се чува свирка. Ето, чуй я как пищи! Съвсем като истинска!

– Виж какво, Браун! – предложи Джоунс. – Я ти закачи вагоните, а пък аз ще пусна локомотива. Аз ще съм машинистът, става ли?

=======

The Errors of Santa Claus
(Part 1 – Parallel Text)

Беше Бъдни вечер.
It was Christmas Eve.

Семейство Браун, които живееха в съседната къща, вечеряха със семейство Джоунс.
The Browns, who lived in the adjoining house, had been dining with the Joneses.

Браун и Джоунс останаха на масата с бутилка вино и орехи. Останалите се бяха качили на горния етаж.
Brown and Jones were sitting over wine and walnuts at the table. The others had gone upstairs.

– Какво ще подариш на сина си за Коледа? – попита Браун.
“What are you giving to your boy for Christmas?” asked Brown.

– Влакче – отвърна Джоунс. – Нов модел, автоматичен.
“A train,” said Jones, “new kind of thing — automatic.”

– Я да го видим – рече Браун.
“Let’s have a look at it,” said Brown.

Джоунс извади голям пакет от бюфета и започна да го развива.
Jones fetched a parcel from the sideboard and began unwrapping it.

– Хитро измислено, нали? – каза той. – Върви по собствени релси. Защо ли хлапетата толкова много обичат да си играят с влакчета?
“Ingenious thing, isn’t it?” he said. “Goes on its own rails. Why do kids love playing with trains so much?”

– Наистина – съгласи се Браун. – А как се монтират релсите?
“Yes,” assented Brown. “How are the rails fixed?”

– Ей сега ще ти покажа – отговори Джоунс. – Само ми помогни да разчистим масата и да навием покривката. Ето, гледай! Слагаш релсите така, после свързваш краищата им, тъй че…
“Wait, I’ll show you,” said Jones. “Just help me to shove these dinner things aside and roll back the cloth. There! See! You lay the rails like that and fasten them at the ends, so ——”

– А, да, разбирам. Да се получи наклон, нали? Точно такава играчка ще се хареса на едно дете! Не е ли така? Аз пък взех на Уили едно самолетче.
“Oh, yes, I catch on. To make a grade, right? Just the thing to amuse a child, isn’t it?
I got Willy a toy aeroplane.”

– Зная ги, страшни са! Подарих на Едуин същото такова за рождения му ден, затова сега реших да му взема влакче. Казах му, че този път Дядо Коледа ще му донесе нещо наистина ново. Едуин, разбира се, напълно сериозно вярва в Дядо Коледа. Хей, виж локомотивчето! В пещта му е скрита пружина.
“I know, they’re great. I got Edwin one on his birthday. But I thought I’d get him a train this time. I told him Santa Claus was going to bring him something altogether new this time. Edwin, of course, believes in Santa Claus absolutely. Say, look at this locomotive, would you? It has a spring coiled up inside the fire box.”

– Я го навий! – с голям интерес предложи Браун. – Да го видим как върви.
“Wind her up,” said Brown with great interest. “Let’s see her go.”

– Готово! – съгласи се Джоунс. – Само нареди две-три чинии или нещо такова, да подпрем релсите открая. Ето, чуй го как бръмчи, преди да тръгне! Страшна игра за едно хлапе, а?
“All right,” said Jones. “Just pile up two or three plates or something to lean the end of the rails on. There, notice the way it buzzes before it starts. Isn’t that a great thing for a kid, eh?”

– Страшна! – потвърди Браун. – Я виж тоя конец. Дръпнеш го и се чува свирка. Ето, чуй я как пищи! Съвсем като истинска!
“Yes,” said Brown. “And say, see this little string to pull the whistle! By Gad, it toots, eh? Just like real!”

– Виж какво, Браун! – предложи Джоунс. – Я ти закачи вагоните, а пък аз ще пусна локомотива. Аз ще съм машинистът, става ли?
“Now then, Brown,” Jones went on, “you hitch on those cars and I’ll start the locomotive. I’ll be engineer, eh!”

=======

The Errors of Santa Claus
(Part 1 – English only)

It was Christmas Eve.

The Browns, who lived in the adjoining house, had been dining with the Joneses.

Brown and Jones were sitting over wine and walnuts at the table. The others had gone upstairs.

“What are you giving to your boy for Christmas?” asked Brown.

“A train,” said Jones, “new kind of thing — automatic.”

“Let’s have a look at it,” said Brown.

Jones fetched a parcel from the sideboard and began unwrapping it.

“Ingenious thing, isn’t it?” he said. “Goes on its own rails. Why do kids love playing with trains so much?”

“Yes,” assented Brown. “How are the rails fixed?”

“Wait, I’ll show you,” said Jones. “Just help me to shove these dinner things aside and roll back the cloth. There! See! You lay the rails like that and fasten them at the ends, so ——”

“Oh, yes, I catch on. To make a grade, right? Just the thing to amuse a child, isn’t it?
I got Willy a toy aeroplane.”

“I know, they’re great. I got Edwin one on his birthday. But I thought I’d get him a train this time. I told him Santa Claus was going to bring him something altogether new this time. Edwin, of course, believes in Santa Claus absolutely. Say, look at this locomotive, would you? It has a spring coiled up inside the fire box.”

“Wind her up,” said Brown with great interest. “Let’s see her go.”

“All right,” said Jones. “Just pile up two or three plates or something to lean the end of the rails on. There, notice the way it buzzes before it starts. Isn’t that a great thing for a kid, eh?”

“Yes,” said Brown. “And say, see this little string to pull the whistle! By Gad, it toots, eh? Just like real!”

“Now then, Brown,” Jones went on, “you hitch on those cars and I’ll start the locomotive. I’ll be engineer, eh!”