В памет на Валери Петров

[Read the English version here.]

На 27 август 2014 г. загубихме поета Валери Петров. Загубихме писателя, драматурга, преводача, хуманиста, мислителя, примера Валери Петров.

И тъй разкошно-звездна бе нощта,
че всекидневните неща,
суетни, летни,
мимолетни,
със своите “Чудесно!”, “Цар си!”, “Браво!”
във бягство се отдръпваха стремглаво.
…
чувствах се голям под свода гъст
– а бяхме уж нищожества, уж атоми –
и всичко беше мир околовръст,
и красота изпълваше душата ми.

Из “Августовска нощ”

С поезията си той умееше да предизвиква в един куплет искрен смях и нежна тъга, да ни опише и есенния хлад, и топлия пролетен ветрец. С преводите си на Шекспир той положи в краката ни невероятната красота и благозвучие на българския стих и създаде нещо повече от превод: сюжетите и картините на Барда на нашия собствен мелодичен език. Със сценария на “Рицар без броня” той ни разкри най-наболелите язви в нашето общество през погледа на едно невинно, все още безгрижно дете. С “Пет приказки” той подари на децата ни въображението да покоряват планини, да играят с еленчета и да изследват дъното на безбрежния океан. Той никога не надрасна детската си фантазия, но и геният му никога не залиня, не отслабна, чак до края.